Не можех да пропусна тази фраза. Не е ли точно това, доверието, което се гласува на партньора в началото на връзката. Срещаш го. Него – с приятната външност, впечатляващ маниер и обноски. Винаги интригуващ, винаги интересен. винаги забавен. Приемаш без скептицизъм жестовете на внимание, оценяваш и преценяваш достойнствата му, наблюдаваш реакциите му. Плуваш в море от впечатления. Все повече го харесваш. Все повече го предпочиташ.

И нали, не се познавате, а ти се иска да вярваш, че е подходящия за теб. И избираш да му вярваш. Гласуваш му доверие. Всъщност на кредит. Доверието е важно във връзката (или някой ще се опита да ме обори).

И така ден след ден, виждаш как погасителния план се изпълнява. Отпускаш се. Влюбваш се. Гласуваното доверие става още по-важно.

Запознаваш го с приятелите. После го допускаш в дома си. После в душата си. Пространството в теб, ухае на него. Започваш да говориш за него пред близките си (респ. родителите си), запознаваш го с тях. И той става все по-важен.

Какво се случва, ако видиш, че кредитирането е било в твой ущърб? Какво трябва да направиш? Да му дадеш аванс за погасяване на пропуснатите вноски? Колко вноски можеш да поемеш? Колко вноски искаш сам да погасиш? Колко е важно за теб доверието? Колко е важно доверието между вас?