Каква е втората ти молба?
- Да изляза оттук и да умра вън от „Вилет". Трябва да се изкача до замъка на Любляна, който е толкова стар, а никога не бях изпитвала желание да го видя отблизо. Трябва да поговоря с жената, която през зимата продава кестени, а през пролетта — цветя; толкова пъти сме се срещали, а никога не съм я питала как е. Искам да се разходя в снега без палто, да ми стане много, много студено, защото винаги съм ходила навлечена от страх да не настина.
И накрая, ... искам дъждът да намокри лицето ми, да се усмихна на всички мъже, които ми харесат, да пия кафе с всеки, който ме покани. Трябва да целуна майка си, да й кажа, че я обичам, да си поплача в прегръдките й, без да се срамувам, че издавам чувствата си, защото винаги съм ги изпитвала, но съм ги крила. Може би ще вляза в църквата, ще погледам стенописите, които никога нищо не са означавали за мен, и най-сетне ще открия нещо в тях. Ако някой интересен мъж ме покани на заведение, ще приема и ще танцувам цяла нощ, докато падна от умора. После ще легна с него, но не така, както съм го правила с другите - или се опитвах да се сдържам, или се преструвах. Искам да се отдам на един мъж, на града, на живота и накрая – на смъртта.
П.К.